Категории

Блог

Продукти

27.03.2024

Сухите и маслените пастели са едни от най-многостранните медиуми, връщащи ни към първичното усещане от рисуването с пръсти и пръчица пигмент.

 

За да се насладим напълно на техните качества обаче, е нужно да се оборудваме с подходяща основа. Добрата хартия и плоскости за пастели често попадат в по-скъпия или рядко срещан у нас клас художнически материали, затова тук предлагаме достъпни начини за направата на такива в домашни условия. Собственоръчно направената хартия за пастели е не само бюджетна опция за феновете на пастелите и любителите, които често искат да експериментират, но и вариант да си направим точно тази хартия, която ни допада, в нужния размер. Така можем да подберем цвета, плътността и твърдостта на листовете, контролирайки тяхната грапавина.

Обикновена хартия за пастели.
Текстурата на най-достъпната хартия за пастели обикновено e създадена при пресоването ѝ. Тя може да е на ситно райе или на кръгли или продълговати "клетки".

Основа за сухи пастели у дома

Най-лесният начин за направата на хартия за сухи пастели се състои в полагането на слой прозрачно гесо или фина текстурна паста върху картон (за предпочитане абсорбиращ акварелен лист) или твърда плоскост.

 

За да се убие бялото и то да не прозира под цветовете, листът може да се тонира предварително с акрилна (плътна или прозрачна) или акварелна боя или цветът да се добави към грундиращия продукт (акрилната боя към грунда). При текстурните пасти предварителното оцветяване е задължително, тъй като те не са прозрачни. Освен безкиселинна и светлоустойчива хартия е важно да се подбира и светлоустойчива боя.

 

Рисуващият може да използва тази стъпка, за да се улесни и да загатне композицията с цвят или директно да скицира основните форми с молив. Трябва да се има предвид, че повтарянето с влажния грунд ще започне да разтваря и размазва цветовете, ако са положени с акварел.

Скица с молив върху плоскост, грундирана в светлосиньо.
Добавяне на основния цвят с акварел.
Надграждане със сух пастел.

За да предотвратим деформацията на листа, можем да го залепим с хартиено тиксо или да го затиснем под тежка плоскост след като е изсъхнал, ако няма да го използваме веднага.

 

Нанасянето на грунда или пастата може да стане с по-груба или фина четка, според грапавината, която искаме да постигнем. С дълги изтеглящи движения ще имаме по-ивичеста текстура на четки, а с кратки произволни или кръгови движения – по-абстрактна такава. Можем да си послужим и с дунапренена четка/гъбичка – отново с деликатно заглаждане или старателно притискане. Ако резултатът ни се стори твърде груб, повърхността може леко да се зашкури.

Сухите пастели върху прозрачен и цветен грунд.

Така подготвена, основата не само спомага за отделянето и задържането на сухия пигмент, но и позволява наслояването на различните цветове. Нюансите изглеждат много по-ярки и наситени – свойство, най-видимо върху среден до тъмен фон.

Вариант за ентусиасти

Тези, които рисуват много и търсят ефекта на висококачествените плоскости и хартии за пастел, ще намерят за най-изгодно сами да си забъркват грапавия грунд.

 

За целта съществуват различни рецепти, всички от които включват следните материали в различни комбинации и съотношения:

 

Една примерна рецепта би включвала 3 части акрилна боя към 1 част пемза на прах, добре разбъркани с малко вода за хомогенност. Или 2 части гесо към 1 част пемза на прах и 1 част вода. Гъстотата на грунда и грапавината на крайния продукт е въпрос на опит и предпочитание. Добре е да се носи противопрахова маска.

 

По време на нанасянето сместа се разбърква периодично, тъй като тежките частици пемза се утаяват на дъното. Така могат да се подготвят много листове/плоскости за рисуване наведнъж. За равномерно покритие се нанасят 2-4 кръстосани ръце от грунда с изсъхване между всяка.

 

Ако изберем картон, трябва да внимаваме да не се деформира при намокрянето или съхранението му. Един полезен трик е да се грундира и гърбът.

Подходящи продукти

От изброените готови продукти при нас ще намерите прозрачно гесо и финозърнестите текстурни пасти на Amsterdam и Rosa Gallery:

 

  • Прозрачният грунд може да се оцвети с акрилна боя/туш или да се нанесе върху бял, цветен или обагрен от нас лист. Изсъхва напълно матов. Текстурата му е много фина и е чудесна основа за рисуване с въглени и пастели, размазването и смесването на цветовете;
  • Текстурният гел със стрит вулканичен камък (пемза) Amsterdam също може да се нанася самостоятелно или да се оцвети предварително. Белезникавият му светлосив тон обаче ще се отрази на производния цвят при смесване с боя или нанасяне върху готова цветна основа. Неговата текстура е значително по-грапава, което означава по-бързо изразходване на пастелите и по-трудоемко смесване върху хартията. От друга страна, по-грубият рисунък придава характер на картината. Както споменахме, грапавината може да се смекчи с леко изшкуряване.
Сивата текстурна паста на Амстердам е с грапавината на ситен пясък.

Не може ли просто да използваме шкурка?

Хартиите за пастел с грапаво покритие напомнят за най-обикновена шкурка още с първото докосване. Това неминуемо поражда въпроса, дали не може просто да отскочим до близката железария и да се сдобием с евтина основа за рисуване.

 

Всъщност грапавината на шкурката не е абсолютна гаранция, че тя ще понесе повече слоеве цвят. Тя не е безкиселинна, което означава, че след време най-вероятно ще се обезцвети (ще пожълтее), а по-нататък ще започне да се троши и разпада. Цветовите възможности също са много ограничени. Лепилото, което задържа пясъчните частици към хартията, може да се отслаби от мокрите техники с вода и уайт спирт. Разбира се, свойствата ѝ варират сред различните производители и серии. Не на последно място, работата с един по-нискокачествен продукт пречи на образователния процес и усвояването на медиума.

 

В крайна сметка шкурката все пак остава една от опциите за първоначално упражнение (освен за подостряне на пастелите). За целта се подбират най-фините едрини. Старателно защитени, любимите ни скици върху добре подбрана шкурка е възможно да издържат доста време. Все още съществуват запазени картини на известни пастелисти именно върху най-обикновена шкурка.

 

В домашни условия повече дълготрайност ще постигнем чрез фиксиране със спрей, монтиране върху твърд гръб (фазер, дървена плоча, мукава, пенокартон) и съхранение на сухо и тъмно място или зад стъкло. Това се отнася и за картините върху специализирана хартия.

Хартия за маслени пастели

Дори маслените пастели, които се задържат върху почти всичко, изглеждат много по-ярки върху прозрачното гесо. В случай че разполагаме с пастели, които не отделят задоволително цвят, тази основа би подобрила и тяхното представяне.

 

Готовият вариант по подразбиране в този случай са леко грапавите хартии за пастели или акварелните хартии (по възможност с някакъв памучен състав), последните от които биха понесли и разтварянето на цветовете с уайт спирт. При акварелните хартии имаме избор между по-грапавите студенопресовани и гладките топлопресовани картони. Рисуването с маслен пастел върху гладка хартия обаче може да изисква повече свикване и по-различен подход.

Защита с лак за пастели

Който и вариант да изберете, не забравяйте да съхраните труда си със спрей лак за въглен и пастел. За най-добър резултат фиксативите се нанасят фино между слоевете. Това спомага и за наслояването на нюансите. Последният пласт цвят може също да се запечата или да се остави незащитен и максимално ярък. Повече прочетете в описанието на продукта.

 

Съществува още един метод за увеличаване устойчивостта на рисунките, ако не желаем да използваме лак. Лист много гладка пергаминова хартия се полага върху картината и се притиска добре по цялата ѝ повърхност, без да се отмества. Така цветните частици “се пресоват” в нишките на хартията. Същата безкиселинна хартия може да се използва и за разделяне на рисунките в мястото им за съхранение.

 

Колкото до картините с маслени пастели – ако не бъдат рамкирани зад стъкло, те се запечатват с четка и прозрачен течен лак.

Автор: Мартина Петрова