Хората извън сферата на изкуството обикновено срещат наименованията на техниките за художествен печат само в малките табелки, описващи изложбените картини в галериите.
Дълбокопечатните графични техники (или инталио от итал. intaglio) се състоят в гравирането на плоскост и отпечатване на издълбаното изображение върху хартия – оттам и наименованието дълбок печат. С тях се създават картини с красив кадифен завършек, който не може да бъде имитиран с друга техника.
Суха игла
Сухата игла обикновено е първата гравюрна техника, с която учащите се запознават. Тя е по-достъпна и благоразполагаща към начинаещите, тъй като се доближава максимално до рисуването с молив.
Т.нар. игла, с която се работи, всъщност е инструмент с много твърд и остър метален връх. С негова помощ се издрасква изображението в ацетатна или акрилна плака (тип вералит или плексиглас), меден или цинков лист. За улеснение картината може да се прехвърли в готов вид и с помощта на паус или индиго.
Предлагат се игли с различно острие за различна дълбочина на следата, както и по-специализирани пособия за други текстури. На практика могат да се използват всякакви достатъчно остри подръчни материали (като например скалпел). Интересното при сухата игла е, че гравираните линии се получават от избутване на материала в повърхността и създаване на улеи с ръбчета, а не от реално изрязване, или резба.
Намастиляване
Когато сме “нарисували” своята картина върху плоскостта, е време за намастиляването ѝ. Използва се мастило на маслена или боя на акрилна основа. Цветът се загребва с плосък предмет като пластмасова шпатула или парче картон и се намазва по повърхността. Нанася се фин слой, като се внимава за запълването на всяка резка. След това излишната боя се почиства с кърпа, за да остане само намастиленото изображение. Матрицата се изтърква с равномерен натиск, за да се очертае създаденият релеф и отпечатването му да бъде ясно.
Отпечатване
За печат се използва абсорбираща, обикновено памучна хартия, която се потапя във вода преди работа. Важно е листът да е само леко влажен (добре подсушен), за да не получим размазана картина. Плаката или плочата се поставя с лицето нагоре, а върху нея листът.
За най-добър резултат матрицата се минава през печатна преса, а ако не разполагаме с такава, можем да използваме барен или дървена/метална лъжица. След пресоването листът се закача с щипка да изсъхне или се притиска между листове вестникарска хартия и се оставя за едно денонощие.
Техниката суха игла обикновено се използва за произвеждане на по-малко копия, тъй като качеството на печата се влошава с притискането на пресата и сплескването на гравираните линии. Обикновено се осъществяват до 20 добри принта. Копията се надписват с молив по специфичен начин в зависимост от това, дали са напълно идентични, или не.
Офорт
Името офорт произлиза от френското eau forte, или силна вода, което всъщност е киселината, която се използва за техниката. Прилича на сухата игла по това, че картината отново се издрасква в твърда плоскост. Процесът преди отпечатването обаче включва повече стъпки.
Подготвяне на плочата и химична обработка
- За офорт обикновено се използва цинкова или медна плоча. Медните плочи превъзхождат цинковите по своето представяне и дълготрайност. Меката мед отразява дори и най-леките надрасквания.
- Острите ръбове и ъгълчета на листа се изпиляват под ъгъл, за да не срежат хартията, когато минава през пресата.
- Плочата се полира до почти огледален блясък, за да се отстранят фабричните ѝ неравности. Така се елиминира нежеланото им отпечатване по-късно.
- Плочата избърсва и обезмаслява.
- Нанася се специален предпазен грунд, върху който започва рисуването.
- Гравираният метален лист се потапя в киселина, която разяжда само голите, негрундирани щрихи от иглата (ецване). За защита на гърба на плочата може да се използва самозалепващо винилово фолио. Колкото по-дълго оставим листа в киселината, толкова по-изразени (разядени) ще са нарисуваните линии.
Намастиляване и отпечатване
Намастиляването се прави след почистване на плочата от грунда с разредител и обезмасляване. Случва се по същия начин както при обикновената суха игла.
Тъй като се работи върху метал, който е по-издръжлив, могат да се направят до няколкостотин качествени копия на оригинала. Хубавото на техниката офорт е, че матрицата може да се коригира след печат посредством изстъргване и издраскване до получаване на желания контраст и тоналност.
Акватинта
Акватинтата (от лат. aqua – вода и tincta – тон) може да се сметне за подвид на офорта. Както подсказва името, акватинтата предава сюжети и композиции посредством тоналност, а не чрез наситени очертания и защриховане. Офортът и акватинтата се допълват взаимно за получаване на детайлни картини от линии и равни тонове и именно затова често биват комбинирани.
Подготовка
- Металната плоча се изпилява по ръбовете и полира.
- След това тя бива внимателно поръсена с асфалт или колофон на прах. Важно е да бъде покрита с пудрата съвсем равномерно. Всяка разлика в пласта се отразява и в светлосенките на крайното изображение.
- Металният лист се нагрява върху плоча и колофонът (който е вид смолисто вещество), се разтапя и втвърдява на малки капчици.
- Потапяне в киселината: Наситеността на тоновете се контролира чрез продължителността на потапяне, както и поетапното покриване на различни участъци с офортния грунд, който ги предпазва от разяждане. Т.е. извършва се неколкократно грундиране и потапяне.
- Предимството на акватинтата е, че за ецването се чака доста по-малко, тъй като колофонът се разяжда доста по-бързо. Времето зависи от силата на киселината и комбинацията киселина – метал.
Намастиляване
Намастиляването се прави отново след почистване на плочата от грунда с разредител и обезмасляване. Още на този етап се виждат различните тонални стойности, които ецването е създало.
Удоволствието от графичния печат
се крие не само в създаването на сложни образи и сюжети с прости изразни средства, но и в усъвършентването на процеса на отпечатване и елемента на изненада преди разкриване на готовата творба.
Автор: Мартина Петрова
