Титанова, цинкова, прозрачна… Защо бялата боя има толкова много разновидности и за какво се използва всяка от тях?
За да отговорим на въпроса, ще разгледаме вида бои, при които присъства цялата гама от бели цветове, а именно маслените.
Титановата бяла боя е най-широко разпространена сред белите бои и обикновено е една от първите, с които начинаещият се сдобива. Пигментът, с който се прави – титановият диоксид, е известен със своята искряща белота и плътност, подходяща за постигането на внушителни контрасти. Това е вследствие на свойството му да отразява около 97% от светлината. Смесено с друг цвят, титановото бяло обикновено надделява в производния нюанс, образувайки пастелен тон. С типичната за него средна гъстота може да се постигне изразена текстура.
Оловна бяла
Оловната бяла боя е традиционното бяло, което се е използвало от художниците през вековете. В днешно време достъпът до нея е ограничен, поради токсичността на оловото. Разпространена е най-вече нейната безвредна алтернатива, наречена Flake White. Последната е модифицирана версия на титановото бяло и съответно е с малко по-студен от топлия оттенък на оловния пигмент.
Оловното бяло сгъстява консистенцията на цветовете, запазвайки тяхната яркост, благодарение на своята частична прозрачност. То позволява образуването на много средни тонове и е много добър избор за техниката импасто. Изсъхва бързо. Традиционната оловна бяла боя се характеризира с устойчивост и гъвкавост след втвърдяване. Липсата на напукване в старите картини, за разлика от тъмните цветове, както и на обезцветяване, ясно показва нейните предимства.
Прозрачното цинково бяло запазва яркостта на цветовете и е подходящо за велатурни техники или т.нар. “глазиране”. Притежава мека консистенция и студен оттенък, изглеждащ неутрален до титановото бяло. Често се използва за рисуване мокро в мокро, alla prima, защото съхне по-бавно, както и за подобряване текстурата на титановото бяло. Наслоено, то обаче е доста крехко след втвърдяване и има недостатъка да се напуква. Затова се нанася фино и никога в първите слоеве на картината. Най-добре е да се използва върху твърда основа като дървена или каширана плоскост, а не върху опънато платно. От друга страна, то не пожълтява.
Бялата боя за смесване е направена в съотношение, което се стреми да съчетае способността на титановото бяло да отразява светлината с лекотата и студения тон на цинковото бяло. Резултатът е бяло с неутрален оттенък, частична прозрачност и много мека консистенция, което изсъхва сравнително бързо и не пожълтява във времето. То изсветлява тоновете, но не така драматично, улеснявайки получаването на повече степени на наситеност.
Прозрачната бяла е най-бледата и неоцветяваща бяла боя, идеална за най-деликатно глазиране. Тя е с неутрален оттенък и не се обезцветява след изсъхване. Прави се на основата на титанов диоксид.
Полупрозрачното перлено бяло можем да използваме, когато искаме да добавим фин седефен отблясък към цветовете. Благодарение на фино смлените частици мика пигмент (вид естествен минерал) в състава му, цветовете придобиват нежна металикова лъскавина.
Подвидове според състава
Белите бои, които изброихме, се разделят на подвидове според маслото, което е добавено в техния състав. То може да бъде ленено, маково, сафлорово или орехово, всяко от които повлиява цвета и свойствата на боите по различен начин.
Най-наситеножълтото и гъстото сред тях е лененото. То е най-достъпно и се произвежда в най-много разновидности за различните нужди на твореца. Изсъхва сравнително бързо, образувайки твърди, устойчиви пластове, позволявайки да се наслоява. Недостатъкът при него е склонността му да пожълтява в цветовете след време, което е от значение именно при белите и бледи пастелни тонове.
За работа със светли нюанси може да се използва маслото от шафранка, наричано и сафлорово. То е добро допълнение за хората, които досега са работили само с ленено масло. С рядката си консистенция намалява гъстотата на цветовете, улеснявайки разнасянето им. Маслото от шафранка не пожълтява като лененото, но съхне най-бавно сред маслата за рисуване. Важно е да се използва пестеливо и само в последните етапи на картината, тъй като добавено в дълбочина, то може да предизвика напукване и дори отлепване на боята. От друга страна, предотвратява набръчкването ѝ.
Химичният състав на маковото масло е почти еднакъв като този на сафлоровото. То е съвсем бледо и съхне много по-бавно от лененото. По същия начин може да попречи на закрепването на боята, ако се добавя твърде много и се използва в основните слоеве на картината. Затова е подходящо за най-горния пласт. Има свойството да увеличава яркостта на пигментите.
Ореховото масло комбинира някои от добрите качества на горните масла. То е бледо, почти не пожълтява, съхне по-бързо от маковото и сафлоровото масло и образува по-устойчив и гъвкав от тях слой. Като ядково масло обаче е склонно към разваляне, ако се съхранява на стайна температура.
Знаейки основните свойства на пигментите и маслата, добавени в боите, рисуващият може свободно да ги съчетава и лесно да преценява кое, кога и колко да използва, с яснота за крайния резултат. Трябва да се има предвид обаче, че качествата на видовете бели бои варират и според формулите на различните производители.
Автор: Мартина Петрова
