Както традиционните, водосмесваемите, или водоразтворими, маслени бои са направени изцяло с масла, които могат да бъдат изтънявани с разтворители като уайт спирт и терпентин. Тяхната формула обаче е модифицирана по такъв начин, че всъщност токсичните разредители стават ненужни, бивайки изцяло заместени от водата.
За да може боята да се разрежда с вода, тя е направена на базата на емулсия – стабилна смес от микроскопични капчици масло във вода. Това носи предимството и на много по-бързото ѝ съхнене.
Разреждане
С добавяне на малко боя към много вода лесно се получава много прозрачен цвят.
А в останалите случаи, когато желаем да получим по-плътен такъв, трябва първо да “активираме” емулсията. Хомогенната смес не се получава като просто добавим много вода към боята, а като смесваме двете постепенно, малко по малко, с мокра четка.
При добавяне на чиста боя върху много разреден, т.е. твърде мокър, пласт, тя просто би се свлякла по долния слой. Това е защото не се е активирала достатъчно емулсия между маслената боя и водата, която най-напред трябва да бъде оставена да се изпари.
Някои цветове изсветляват, когато се разредят, което е характерно и неизбежно свойство на емулсията. След като водата се изпари, оригиналният цвят се възвръща.
Маслените бои, независимо дали традиционните или водоразтворимите (като например Кобра на Роял Таленс), са най-сложните за използване от гледна точка на дълготрайността на картината.
Общо казано, всяка маслена картина се състои от:
- подготовка на основата
- нанасяне на боята
- и лакиране.
Основата
Качеството на предварителната подготовка е от голямо значение за дългия живот на картината. Повърхността за рисуване може да е най-различна: картон, дърво, памук и лен, но не и без обработка преди това. Недобре третираната основа поема маслото от боята и в крайна сметка бива разядена от него. Масленото съдържание в боята трябва да остане достатъчно обилно, за да покрива изцяло сухите пигменти, сформирайки надежден слой. Само тогава те остават добре слепени във времето, без пукнатини.
Повърхностите могат да се грундират с гесо, а силно абсорбиращите основи могат първо да се запечатат с чист безцветен акрилат, какъвто е акрилният свързвател на Амстердам. След това гесото се нанася в два тънки кръстосани слоя. Опънатите на подрамка или фазер платна и грундираните плоскости пристигат вече готови за работа. Статията ни за пълното завършване на маслените картини съдържа по-подробна информация за процеса.
Нанасяне на боята
На теория съществуват две техники за рисуване с маслени бои: ала прима (от итал. alla prima – отведнъж) и многослойната живопис.
Ала прима се отнася до рисуването мокро в мокро. Тази техника се състои в смесването на боите както върху палитрата, така и върху самата картина, и нанасянето им, преди долните цветове да са изсъхнали. Така картината се състои от един слой и бива завършена докато боята е още мокра. Водоразтворимата маслена боя Кобра се нанася в чиста форма, смесена с вода или работната добавка за рисуване Кобра.
Многослойните картини, от друга страна, се градят постепенно, като всеки следващ пласт се нанася, след като е сигурно, че долният е достатъчно сух, за да не се размекне или разтвори. За целта се следва принципа мазно върху постно – всеки последващ слой съдържа повече масло от предния.
Мазно върху сухо
Препоръчително е първият слой да бъде фин и разреден с вода.
В процеса си на съхнене този слой боя остава порест, абсорбира и задържа маслото от следващия по-мазен пласт, което създава добра адхезия. Именно заради това проникване на маслото в дълбочина трябва да се уверим, че всеки следващ слой е по-мазен. В противен случай рискът от най-различни дефекти впоследствие се увеличава.
Адхезията, която се получава в резултат, или здравото прилепване на слоевете, поема и неутрализира напрежението между пластовете боя. То се създава от постоянното свиване и отпускане на картината заради еластичността на опънатото платно и промените в температурата и влажността.
Колкото по-голямо е съдържанието на масло в цветния слой, толкова по-еластичен ще е той, след като се втвърди. Ако нарушим принципа мазно върху постно, по-твърдите, нееластични горни слоеве биха се напукали от движението на долните. Затова боята се изчаква да изсъхне достатъчно, преди да се надгради с още – неизсъхналата боя често е твърде еластична за следващия слой, което води до пукнатини.
Всеки художник сам преценява от колко слоя ще се състои картината му. След нанасянето на първия “постен”, разреден с вода слой и изсъхването му има два начина да се продължи:
- Всеки следващ пласт да съдържа по-малко вода и съответно да е по-мазен в сравнение с предния. В последния етап на картината може да се използва чиста боя.
- Цветовете да се надграждат с медиум за рисуване, който се състои от масло, смола и вода. Маслото омазнява боята, водата балансира съдържанието на масло, а смолата увеличава устойчивостта на слоя.
Ако картината се състои от повече от 2 слоя, първоначално медиумът може пропорционално да се разрежда с вода и постепенно да се премине към чист медиум, като така отново спазваме основния принцип.
Рисуване с много разредена боя
Първият слой боя позволява да се изтъни с много вода. Това обаче не е препоръчително за последните пластове, тъй като именно маслото е това, което защитава пигментите. За рисуване с много втечнени цветове съветваме да се добави поне 20% работна добавка Кобра към водата.
Глазиране / Велатура
Независимо дали рисуваме мокро в мокро или многослойно, можем да завършим картината си с “глазура” – покриване с прозрачен слой цвят, което не променя рисунъка, но изменя неговия оттенък и въздействие. По този начин художникът може и да измени определени нюанси, от които не е доволен, без да се налага да ги рисува наново. Глазирането с един или повече слоеве също така може да придаде витражен ефект на цветовете (нарича се и остъкляване) и да ги задълбочи.
Глазирането се прави с достатъчно количество течен медиум за прозрачност, който заличава следите от четката. Така могат да се постигнат и преливания в самата глазура. Правилото мазно върху сухо продължава да важи и тук – глазурата трябва да е по-еластична от слоя, върху който се полага. За целта може да се използва медиумът за прозрачност на Кобра.
Трудно е да се прецени колко слоя ще са нужни докато достигнем задоволителен резултат. Затова е добре да се внимава с масленото съдържание на боята. Не съветваме да се използва чисто масло като медиум, тъй като то запечатва боята и пречи на следващия пласт да се закрепи към нея. Освен това прекаляването с маслото крие опасността от сбръчкване на боята по време на съхненето.
Лакиране
Водосмесваемите бои могат да се лакират както със стандартен лак за маслени бои, така и със специализираните лакове на Кобра, предлагани в три разновидности – гланц, мат и полумат/сатен. Разликата между тях е в разтворителят: традиционните лакове се състоят от смола разтворена в чист уайт спирт или такъв, смесен с терпентин, а лаковете на Кобра се правят само с уайт спирт. За матовия и сатенения лак се добавя матиращ агент.
Лаковете защитават цветовете и определят тяхната лъскавина. Добрите лакове могат да се свалят, без да се увреди боята, дори и след много години.
По отношение на съхненето водоразтворимият вариант на маслените бои не се различава от традиционния – боите съхнат чрез химичния процес оксидация, повлиян от количеството светлина и кислород. След пълното им втвърдяване оксидацията преминава в състаряване, което се проявява под формата на фини пукнатини. Времето на съхнене преди това варира според пласта – може да продължи от няколко месеца до няколко години. Правилното време за нанасянето на краен лак е точно след началния етап на втвърдяване на боите (полимеризация). Така изравняваме блясъка на цветовете, защитаваме ги от атмосферни влияния и забавяме по-нататъшното състаряване на картината.
По време на лакиране участващите елементи – картината и лакът, трябва да са на стайна температура. Ако например картината се внесе от студена в топла стая, може да се получи кондензация върху повърхността ѝ, влагата от която да се запечата с лака и впоследствие да побелее. Същата влага би попречила на лака да се разнесе и закрепи добре към боята, образувайки малки капчици.
Капчиците може да се получат и ако цветният слой е твърде плътно запечатан поради високото си съдържание на медиум или масло. За да се предотврати това, картината се избърсва с кърпа, напоена с малко уайт спирт, след чието изпаряване вече може да се нанесе лакът.
Cobra в комбинация с други видове бои
Направени изцяло с масло, водоразтворимите Кобра могат да се смесват с традиционните маслени бои и медиумите, подходящи за тях. Но: колкото повече обикновена маслена боя добавяме към тях, толкова по-малко може да използваме водата като разредител след това.
Много начинаещи художници имат грешната представа, че водосмесваемите маслени бои могат свободно да се смесват с други такива медиуми, като например акрила. Разликата в съпротивлението на двата вида бои обаче би довела до преждевременното напукване и дори обелване на слоевете.
Ако много желаем да използваме и акрил, то той може да се положи като бързосъхнеща цветна основа. За целта трябва да се разреди с вода толкова, че да остане достатъчно порест, за да може маслената боя да се захване към него. Нанесен плътно, слоят акрил би бил твърде изолиран, а и доста гъвкав. В резултат на това маслото върху него би се нацепило, след като процесът му на втвърдяване напредне.
Превел от Royal Talens’ Artists’ Materials Manual (2020): Мартина Петрова
