Основните видове хартия и как да изберем правилния за нашите цели
Home » Блог » Техники на Рисуване » Рисуване с Акварел » Основните видове хартия и как да изберем правилния за нашите цели
Видове хартия според плътността
Какво съкращава често срещаното “gsm” в заглавието на една хартия?
GSM, или g/m2, в хартиената индустрия означава “грам на квадратен метър” (от англ. gram per square metre) и обозначава тежестта на квадратен лист от съответната хартия със страна 1 m, т.е. нейния грамаж или плътност.
По този параметър можем ориентировъчно да разделим хартиите на:
- много тънка хартия (35 – 80 gsm; например вестникарската и тишу хартията)
- хартия (80 – 150 gsm)
- мек картон (150 – 220 gsm)
- картон (220 – 350 gsm)
- твърди и каширани картони, каквито са мукавата и биреният картон (350 – 1500 gsm).
Kачеството и дебелината на един лист не са взаимносвързани с неговия грамаж. Например може лесно да се забележи, че лист мукава с дебелина 1 mm е по-плътен и респективно по-тежък от лист бирен картон със същата дебелина и размер. Съответно биреният картон се явява по-обемен.
Киселинност и дълготрайност
Киселинността на хартията определя дали и колко скоро тя ще се окисли, ще започне да пожълтява и ще стане крехка и трошлива. Процесът зависи както от състава на хартията и нейната обработка, така и от условията, в които се съхранява тя след това. Те включват външни фактори като влага, излагане на слънце, замърсеност на въздуха и температура (в ред по важност).
Т.нар. безкиселинни хартии са направени с неутрално pH (7), което най-напред се постига чрез елиминиране на киселинната целулоза по време на производство. Много от тях имат и свой “алкален резерв” – вещества, които неутрализират окисляването от околната среда във времето. Безкиселинните хартии остават непроменени до 200 години в нормални условия.
Премахването на лигнина от хартиената пулпа по време на производство също подобрява трайността на хартията. Лигнинът е полимер, отделящ се в клетъчните стени на много растения. Елиминирането му се получава най-добре по химичен път.
От какво се прави хартията?
Хартия може да се направи от най-различни растителни влакна – ориз, памук, лен, дървесна пулпа, коноп, трева, слама, а вече се произвежда и синтетична такава, главно от полипропилен (PP) или полиетилен (PE).
Целулозна хартия
Повечето хартия днес се прави от целулоза, извлечена от дървесна пулпа. Най-добрата хартия от този вид се произвежда чрез химична обработка, отделяща и отстраняваща повечето от лигнина в състава на пулпата. Така се получава т.нар. wood-free хартия, или хартия без дървесна маса. Съдържанието на дървесни частици и лигнин правят хартията по-неустойчива и по-податлива на пожълтяване.
Памучна хартия
Най-висококачествената хартия на световно ниво е памучната. Памукът за направата на хартия се сортира и смила за получаването на нишки с определена структура и дължина. Колкото по-дълги са влакната на една хартия, толкова по-здрава е тя. Памукът е издръжлив и на пожълтяване. Най-скъпите професионални акварелни хартии (при рисуването с акварел хартията е от първостепенна важност) са направени именно от 100% памук.
Изкуствена хартия
Колкото до синтетичната хартия – тя е по-екологична, тъй като не съдържа дървесина, може да се рециклира (има и биоразградими опции), устойчива е на намокряне, омазняване, химикали, UV лъчи, интензивна употреба и късане. Изделията от синтетична хартия могат да се почистват и дори дезинфекцират. Всички тези свойства я правят много подходяща за индустриална употреба, използване при чест контакт с вода или сняг, за издръжливи опаковки и етикети, външни приложения като банери и билбордове, използване в кухни и болнични заведения и много други.
Синтетичната хартия разкрива цял нов свят за рисуващите и може да се използва с акварелни бои, гваш и темпера, алкохолни мастила, акрил, тушове, маслени и восъчни пастели, маркери, както и за отпечатване.
Тя не се деформира при намокряне, тъй като е напълно неабсорбираща. Съответно изсъхва по-бавно при работа с мокри медиуми. Цветовете проявяват чудесни свойства на повдигане (от англ. lifting) върху непопиващата изкуствена хартия и могат лесно да се коригират или дори почистят напълно. За трайна защита на рисунките върху синтетична хартия е препоръчително те да се запечатат с акрилен спрей. Добре е да се даде време на нарисуваното да изсъхне максимално, преди нанасянето на лака.
Някои марки, като Teslin и най-вече Yupo, вече са се наложили като нарицателно име за синтетична хартия. Изключително гладка и полугланцова, юпо хартията споделя всички от гореспоменатите свойства, и се използва най-често за живописни картини с алкохолни мастила.
Синтетичните хартии са идеална повърхност за техниките с алкохолни мастила.
Текстура
Текстура, фактура, зъб, фино- и едрозърнеста структура, топла и студена преса – всяко от тези определения се отнася до грапавината на хартията, която се подбира според средството за рисуване и желания ефект на завършената картина. На пазара се предлагат и импрегнирани хартии с повърхност, наподобяваща кръстосаните нишки на платното, за рисуване с акрилни и маслени бои.
Думите фино-, едро- и среднозърнеста, топло- и студенопресована се срещат най-вече в контекста на акварелната хартия. Гладките хартии се получават чрез горещо пресоване, а по-грапавите – по метода на студената преса. Гладката акварелна хартия е подходяща за прецизно рисуване с фини детайли (които да не се губят в текстурата на хартията) и е добра опция за сканиране и репродукция. А грапавата хартия се комбинира добре с по-свободен и експресивен начин на рисуване и подчертава гранулацията на боите (цветовете се насищат в малките вдлъбнатинки на хартията). Най-широкоприложимата и често използвана хартия за акварел е среднограпавата.
Тонирана (цветна) хартия с лека грапавина за рисуване със сухи пастели. Разгледайте тук.
Подбиране на вида хартия според средството за рисуване
Тук ще изброим основните медиуми/техники за рисуване и хартията, която им съответства и генерално се приема за най-подходяща за тях. Разбира се, правилата са и за да се нарушават. 🙂
- графитни и цветни моливи, въглен, креда, сангин – тънка хартия (за скициране) или картон с лек зъб, който да задържа сухите частици;
- тънкописци, алкохолни и други маркери с твърд връх или четка; калиграфия – максимално гладка хартия, която да не захабява писеца, да спомага за блендирането на цветовете и да не пропуска мастило от опаката страна;
- акварелни маркери – гладка хартия, която да издържа на намокряне, ако ще се разтварят с вода;
- сухи и маслени пастели – както сухите пастели, които наподобяват тебешир, така и маслените, които са мазни, биха се задържали върху различни повърхности, но се закрепват най-добре върху леко грапава хартия. За разтваряне с вода или разредител може да се използва акварелна хартия с памук;
- акварелни бои, акварелни и акрилни тушове, цветни моливи на маслена основа – мек или твърд, добре абсорбиращ картон, по възможност със съдържание на памук, като има и много добри опции изцяло от целулоза;
- темперни бои и гваш – гладък или леко грапав акварелен картон;
- маслени и акрилни бои и тушове – грундирана хартия или картон, които да не попиват водата и маслото от цветовете. Най-подходящи за гъстите бои все пак остават платната, кашираните и грундираните плоскости;
- линогравюра и други типове висок печат – издръжлива и попивна хартия с гладка до фина текстура. За ръчен печат може да се използва и по-тънка хартия (като японското Kozo), която да улови всички фини детайли при притискането на изображението.
Когато не сме сигурни какво да изберем или съчетаваме различни медиуми в картините си, винаги можем да заложим на хартиите и скицниците за смесена техника (обикновено леко грапави), които задържат сухите средства за рисуване, но понасят и вода, а някои от тях са и импрегнирани за рисуване с масло и акрил.
Автор: Мартина Петрова
Със съдействието на: Радослав Христов