Адхезия
Адхезия означава степента, до която даден медиум за рисуване се прикрепва към една повърхност, както и начина, по който се проявява тя.
Прикрепването на плътните бои към порести повърхности се случва не само на повърхността, но и в дълбочина. По-мокрите бои попиват най-вече в дълбочина, а твърдите средства за рисуване, като пастелите, се закрепват само върху нея. Върху неабсорбиращи основи адхезията се получава също само на повърхностно ниво, затова свързвателят трябва да изпълнява по-различни изисквания.
Върху каква повърхност да рисуваме?
- Бои, тушове, маркери, спрейове, гесо, пасти за моделиране, гел медиуми с различни ефекти, гваш, бои за печат и декорация на акрилна основа:
Повърхността трябва да е почистена, обезмаслена и леко абсорбираща. Адхезията се случва върху основата и в дълбочина.
- Акварелни бои и тушове, китайски тушове, акварелни моливи (с добавяне на вода), текстилни бои, алкохолни маркери и мастила:
Повърхността трябва да е почистена, обезмаслена и абсорбираща. Адхезията се случва главно в дълбочина.
- Маслени бои – обикновени и водоразтворими:
Адхезията се случва върху основата и в дълбочина. За добро прикрепване на боите върху основата се полага грунд – маслото от боите прониква в микроскопичните му пори, а цветният слой се закрепва към повърхността му.
Разработени за нанасяне върху неабсорбиращи повърхности. Адхезията се случва изцяло върху основата, която се обезмаслява добре и обикновено изисква термична обработка за успешно прикрепване.
Адхезията се получава главно върху повърхността. Тъй като тя не е много устойчива, пастелите могат лесно да се издраскват. Почти всяка пореста или груба повърхност е подходяща.
Адхезията се получава главно на повърхността и е много слаба. По-грубите основи дават най-добри резултати, защото сухите цветни частици се задържат във вдлъбнатините им.
Адхезията се получава главно върху повърхността. Почти всяка пореста или груба повърхност е подходяща.
Време и процес на съхнене според медиума
Акрилът, акварелът, гвашът, тушовете и боите за печат на водна основа изсъхват по физичен път – чрез изпаряването на водата в тях. Времето на съхнене е сравнително кратко и зависи от плътността на цветния слой, температурата и влажността на въздуха.
Традиционните и водосмесваеми маслени бои, от друга страна, изсъхват чрез химичен процес. Маслото абсорбира кислорода от въздуха, което кара молекулите му да се свържат помежду си и да полимеризират. За оксидацията е нужна енергия, доставена главно от ултравиолетовата светлина, и време, затова маслените бои “съхнат” толкова бавно. Колкото по-обилни са светлината и вентилацията в помещението, толкова по-бързо се случва процесът. Предлагат се добавки за ускоряването му. Ниската температура и високата влажност влошават полимеризацията.
Алкидните бои и медиуми съхнат както на физично, така и на химично ниво. Уайт спиртът, в който са разтворени смолите, се изпарява бързо и боята изсъхва на допир много по-скоро от маслената. След това започва химичният процес на съхнене на разтворените смоли, който трае около седмица.
Сухите, маслените и восъчни пастели, кредата и цветните моливи нямат нужда от време за съхнене освен в случаите, в които се разнасят с вода.
Следа на четката
Всеки слой, положен с боя на солвентна основа, става по-тънък при изпаряване на разтворителите в него. Отсеченият щрих на четката се смекчава или изчезва напълно, ако боята съдържа голямо количество разредител или ако той се добави към нея (например вода към гваша). Единствено неразредената маслена боя запазва релефната следа на четката непроменена и след изсъхване.
Устойчивост на вода
Някои средства за рисуване са водоустойчиви след изсъхване, а други могат да се разтворят с вода.
Водоустойчиви са:
Маслените, алкидните, акрилните бои и тушове, китайските тушове на основата на шеллак, традиционните маслени и восъчни пастели (без водоразтворимите), алкохолните мастила и маркери.
Не са водоустойчиви:
Акварелните бои и тушове, гвашът и боите за печат на водна основа.
Сухите пастели, пастелните моливи и кредата могат да се разнесат с вода, но не са напълно водоразтворими.
Пластичност
Сухите пластове боя се свиват и разширяват според промените в температурата и влажността. Нивото на еластичност на боята определя до каква степен цветният слой може да понесе тези промени, без да се напука.
Акрилната боя е най-гъвкава. Алкидната боя е също сравнително пластична. Маслената боя става все по-нееластична с напредването на процеса на оксидация. Гумата арабика е лесно чуплива, ако се наслои, но акварелните бои и тушове се нанасят толкова фино, че е малко вероятно да се получи дебел, непрекъснат слой от медиума. Освен това гъвкавостта на боята след изсъхване е увеличена с добавянето на глицерин. Гвашът е най-непластичен заради високата му концентрация на сухи съставки и нееластичността на декстрина. Затова е препоръчително да се нанася тънко. Маслените пастели, от друга страна, остават гъвкави и при по-дебело наслояване.
Превод от Royal Talens’ Artists’ Materials Manual (2020): Мартина Петрова
