Лен
Най-добрите професионални платна се изработват от висококачествена ленена канава, като по-гладките и по-грапавите разновидности са по-скъпи от тези със средна грапавина. Високата им цена се дължи и на произхода на суровината – ленът се добива главно в западна Европа, а най-добрият се произвежда в Белгия. Освен това ленените влакна са по-твърди и процесът им на обработка и тъкане е по-труден поради тяхната по-ниска еластичност.
Ленът превъзхожда останалите видове платна със своята трайност и свойството си да стои добре изпънат. По-устойчив на свиване и отпускане, той е по-неподатлив на увисване поради влага. С тези си предимства той е и най-подходящата основа за големи картини, рисуване с повече натиск или по-груба техника. Ленът се отличава и по това, че задържа естествените си масла, които го предпазват от напукване и му придават архивно качество.
Рисуването върху лен и закупуването на такава картина е инвестиция. В света на високото изкуство картините върху ленено платно надминават по търсене и продажби тези върху памук именно заради своята дълготрайност.
Най-фините ленени платна са по-гладки от памучните и са предпочитани за портрети. Текстурата на едно такова платно не прозира под щриха, правейки детайлите по-видими. Други харесват лена заради по-органичната му текстура и традиционен вид.
Памук
Памучните платна са най-разпространени и по-популярни, главно заради достъпната си цена. Памукът е по-еластичен, което означава, че се опъва по-лесно, без да натоварва дървената подрамка. Това улеснява и тези, които предпочитат да опъват платната си сами.
Еластичността обаче е и недостатъкът, който кара памучните платна да се отпускат, особено при големите формати или при работа с тежка ръка и гъсти бои. Това може донякъде да се избегне с добрата подготовка на платното или подбиране на такова с по-голям грамаж.
В сравнение с лена нишките на памучната канава са по-равномерни, но и с по-осезаеми вдлъбнатини. Това може да се коригира чрез нанасяне на повече ръце грунд и шкурене между слоевете. Все пак не трябва да забравяме, че грапавината на платното е повече предимство, отколкото недостатък, тъй като тя спомага за закрепването на боите върху повърхността му.
За наистина груба едрозърнеста структура може да се подбере платно от юта.
Синтетика
Платната от изкуствени нишки все още се разработват и са в експерименталната си фаза, срещайки се най-вече в съчетание с естествени тъкани (под формата на polyflax и polycotton). Синтетиката решава проблема с влагата и остаряването, но не се възстановява при прекалено разтягане от натиск или смяна на температурата, към което някои материи са особено предразположени. Включването на полиестер в състава на платното все пак означава по-малко отпускане във времето и предотвратява евентуалното напукване на боята. В същото време той позволява направата на много гладка гъсто изтъкана повърхност.
Малко за грунда
За да се рисува върху едно платно, е добре то да се грундира, така че боите да не попият и избият от опаката страна, а да изсъхнат на повърхността му.
Грундирането на платната е важно не само за практическата част – изолирането на плата от боите и доброто им закрепване, а и за естетическия вид на завършената картина. Правилно подбраният и положен грунд кара цветовете да изпъкнат. Маслените бои например стават по-прозрачни с времето, а белият грунд под тях отразява повече светлина.
Основните видове грунд са масленият и акрилният. Върху платна с акрилен грунд (гесо) може да се рисува както с маслени бои, така и с акрилни. Платната с маслен грунд обаче са подходящи само за маслени бои.
Някои разлики между тях
Акрилният грунд е:
- частично абсорбиращ – това може да е проблем особено при рисуване с маслени бои. Някои от цветовете “потъват” – губят блясъка и живината от първоначалното си нанасяне;
- по-бързосъхнещ;
- снежнобял, което е недостатък за някои художници, но може да се тонира с малко добавена боя.
Масленият грунд е:
- напълно неабсорбиращ и създава хлъзгава основа, върху която боята се разнася по-леко. Мазните маслени цветове остават лъскави, дълбоки и непроменени години след нанасянето им, a при грешка по време на рисуване лесно могат да се изчистят напълно;
- по-бавносъхнещ, а и канавата трябва да се импрегнира допълнително преди нанасянето му (обикновено с туткал – водоразтворимо еластично лепило на желатинова основа);
- бял с топъл оттенък.
Обикновено 2 ръце от избрания грунд са достатъчни, но при преценка може да се добави още един слой. Гърбът на платното се оставя негрундиран, за да може картината да “диша”.
Относно архивното качество – маслената живопис има много по-дълга история от акрилната и много добре сме овладели нейните особености и съхранение. Създадени през 1934 г., акрилните бои и грундове нашумяват като средство за рисуване едва през 60-те години на миналия век и все още опознаваме свойствата им на състаряване.
Идеално гладка повърхност за рисуване се постига със зашкуряване на всеки слой гесо.
Коригиране на дефекти
Ако платното започне да се отпуска, то може да се изпъне чрез забиване на клинчета в ъглите на подрамката, които обикновено са добавени в комплекта. Ако този метод не помогне, канавата може да се махне от подрамката изцяло и да се опъне наново.
Малките неравности, получили се по време на съхранение или пренасяне, се поправят чрез навлажняване с ръка откъм гърба и изсъхване. Това става чрез капване на гореща вода само върху дефектната част, без да се мокри подрамката, тъй като последната може да се изкриви при изсъхване. Ако платното е било импрегнирано с туткал, който е силно водоабсорбиращ, много внимателно се добавя минимално количество студена вода.
Автор: Мартина Петрова
Със съдействието на: Радослав Христов
