За да обясним какво е акрилната боя, може да започнем от наименованието ѝ, което се дължи на нейния:
Състав
Кремообразните видове бои генерално се състоят от сух пигмент – много фин оцветяващ прах, който дава техния цвят, свързвател, разтворител и добавки. Акрилните бои се наричат така заради техния акрилен свързвател. По-точно казано, това е емулсия на акрилен полимер, който обгръща, хомогенизира и слепва пигментните частици, защитавайки ги от отронване след изсъхване.
Разтворителят в случая е водата. Затова често разговорно ще чуем, че акрилната боя и продукти са “на водна основа”, но всъщност е правилно да се каже, че са направени на акрилна основа. Именно акрилната основа прави тези бои издръжливи и гъвкави след изсъхване. При изпарението на водата частиците акрилен полимер образуват здрав пластмасов слой, устойчив на вода, светлина, замърсяване и напрежение.
В друга наша статия обсъждаме предимствата и недостатъците на разреждането само с вода.
Малко история
Акрилните бои са разработени през 1934 г., след което започват да се използват за индустриални цели. Популяризират се като възможен заместител на маслените бои за рисуване през 50-те години, а през 60-те постепенно започват да се комерсиализират и стават по-широкодостъпни.
Предимства и недостатъци
Основно тяхно предимство е това, че се разреждат само с вода, благодарените на която съхнат бързо и се почистват лесно. Закрепват се върху най-различни повърхности, с условието те да са чисти и обезмаслени. Сухата боя се разширява и свива с атмосферните промени, без да се напуква. Също така, акрилът не пожълтява както маслото и е нетоксичен, без опасност от самозапалване. Той е и с по-достъпна цена.
За недостатък може да се приеме малкият прозорец за смесване и нанасяне на цветовете, с което разполага рисуващият. Цветовете имат и тенденцията да потъмняват, което също трябва да се предвижда предварително. Пособията за рисуване трябва да се мият докато боята е още мокра, въпреки че съществуват и чистители за акрил, с които могат да се спасят засъхнали четки.
Разнообразие от консистенции
Акрилните цветове се предлагат с около 3 степени на гъстота, които се различават от производител на производител. Има ги и под формата на маркери, тушове и спрейове.
Те са многостранно средство за рисуване, чиито свойства могат да се променят с различни медиуми и лакове.
Съществуват добавки за:
За какво се използва
Акрилната боя е широко разпространена като издръжливо покритие за архитектурни елементи и индустриални продукти, за вътрешна и външна употреба. В сферата на изкуството акрилът може да се използва освен върху платно или плоскост, и за надписи и рисунки върху дрехи или друг текстил, оцветяване на миниатюри, макети и папиемаше, рисуването на табели, плакати и стенописи, прахово боядисване с аерограф, декорация с шаблони, украсяване на предмети у дома, включително такива от стъкло, керамика и метал.
Какво е нужно на начинаещия
На онези, решили да се пробват в картините с акрил, са нужни няколко основни неща, за да започнат:
- боя – в началото 5 до 10 основни цвята са напълно достатъчни. Разнообразието от нюанси в магазина може да е доста изкушаващо, но работата с по-малко такива помага за усъвършенстването на цветообразуването.
- палитра – за смесване на цветовете може да се използва пластмасова палитра, стъклена плоскост или дори стар полегат съд. След рисуване боите могат да се избършат или, както е по-лесно, да се оставят да изсъхнат и да се обелят по-късно. Предлагат се и хартиени палитри за еднократна употреба.
- пособия за рисуване – акрилните бои могат да се нанасят с фини, груби четки за повече текстура и шпатули. Може да се използват изкуствени четки и такива с косъм от четина.
- повърхност за рисуване – за целта може да се подбере грундирано платно на подрамка или като по-бюджетен вариант за упражнение – грундирана или каширана плоскост. Съществуват и картони и скицници за акрил или смесена техника.
- два стари буркана за водата – един за изплакване на четката и един с чиста вода за боите, престилка или дрехи за рисуване и кърпа за почистване на четките и платното при нужда.
Автор: Мартина Петрова
