Кои са отличителните свойства на темперната боя?
Както обсъждаме в друга наша статия, темперната боя* съчетава плътността на акрила с водоразтворимостта на акварела.
Тя е много разностранна и може да бъде както напълно покривна, така и ефирна като акварела. Въпреки това е замислена да се използва най-вече в плътната си форма. Съответно, ако желаем да изсветлим един цвят, практиката е да се добавя бяло, а не вода. Затова бялото обикновено се закупува най-често или в по-голяма разфасовка.
Жаргонно температа е наричана и плътен акварел. Разрежда се и се почиства само с вода.
Изсъхнала, тя винаги може да се реактивира с вода. Т.е. спокойно можем да оставим палитрата си и да се върнем към картината, която сме започнали, след часове или дни. А остатъците можем да оползотворим с повторно намокряне. Разбира се, най-приятна за работа е прясно изстисканата от тубата боичка. Тогава е и най-лесно да преценим колко точно вода ни трябва за гладко нанасящ се, кремообразен цвят.
А какво е гваш?
В ежедневието думите гваш, темперна и плакатна боя са се обособили като синоними, но всъщност те обозначават три различаващи се по съдържание бои:
- Традиционната темпера, наричана още яйчна темпера, се получава при смесване на естествени пигменти с жълтък за свързвател. Пожелание може да се превърне в мазен медиум, както маслените бои, с добавянето на масло за рисуване. Картините с яйчна темпера образуват изненадващо устойчив и дълготраен (за състава си) цветен слой. Тя е била и най-използваното средство за живопис преди навлизането на маслените бои.
- Плакатните бои се състоят от пигмент и някакъв вид нишестен/целулозен свързвател или лепило, като PVA. Това са плътни и бързосъхнещи, но нискокачествени бои. Преди са се използвали за временни афиши, а не за трайни картини, откъдето и наименованието плакатни. Подходящи са за работа с деца.
- Гвашът всъщност е това, което днес масово се предлага в магазините за художници. Той прилича на акварела по основните си съставки – пигменти и гума арабика за свързвател. Гвашът е доста гъст, което дава контрол и прецизност с четката. Висококачественият гваш оставя много гладък и напълно матов слой, с устойчив на избеляване и друго видоизменяне цвят (т.нар. светлоустойчивост, отбелязана на опаковката на по-добрите бои).
Разлика между акварелните и темперните бои
Ако сме любители на приятно непредсказуемия темперамент на мократа и прозрачна боя, ще се чувстваме по-щастливи, ако се пренасочим към акварела и акварелните тушове. При силно разреждане на темперните бои се вижда, че цветовете изсъхват “по-зърнести” от акварелните. Това се дължи на по-големите пигментни частици. Прекалено разреденият гваш също така може да стане “на четки” и да образува очертани по края локвички.
Акварелната и темперната боя могат да се комбинират, като се полага акварел за фон и след това се продължава с гваша.
Разлика между акрилните и темперните бои
Темперните бои са плътни и могат да се смесват с вода както акрилните бои. В мокро състояние са почти неразличими по консистенция. Разликите между тях обаче превъзхождат няколкото прилики на пръв поглед.
Температа и акрилът се отличават главно по своята водоустойчивост. Акрилната смола в състава на акрила образува твърд пластмасов слой, който е напълно устойчив на вода след изсъхване. От друга страна, температа, чийто свързвател е гумата арабика, може да се остави да изсъхне, след което да се използва отново или да се разтвори върху листа.
Също така, полимерният пласт, който се получава от акрилната боя, е много по-издръжлив на напукване, избледняване и прах. Гвашът, от своя страна, е доста по-деликатен медиум. Той е податлив на напукване, ако се нанася дебело, както и на замърсяване, тъй като е много по-порест. Традиционно се защитава като се постави зад стъкло, но на пазара се предлагат и лакове за темперни бои с UV филтър и различен блясък.
Не на последно място, акрилните цветове предлагат разнообразие от гъстота, прозрачност, лъскавина и добавки за смесване с различен ефект. С медиумите може да се постигне втечняване, сгъстяване, забавяне на съхненето, специфичен блясък, релеф и текстури.
Техника за рисуване с темперни бои
Всеки си открива свое усещане и техника за медиума, но обикновено първо се започва с прозрачни слоеве гваш, които след това се надграждат с все по-плътни такива. С прозрачния слой маркираме общата цветна картина и елиминираме бялото на листа. Освен това така има по-малка опасност горните цветове да разтворят долните при минаване с четката.
Наслояването на цветовете се прави фино. Напластяването с твърде дебели слоеве създава риск от напукване на боята след изсъхване.
За плавно преливане и смесване върху хартията е най-добре да се работи мокро в мокро.
Хубавото при темперната боя е,
че не е задължително да избягваме полетата, които желаем да останат бели или контрастно светли. Тъй като е плътна, тези детайли могат да бъдат добавени по-късно. Когато искаме да рисуваме върху вече оцветено поле, е добре да го правим поетапно и да изчакваме всеки слой да изсъхне. Повтарянето на едно и също място с мократа четка активира цвета отдолу и го смесва с горния цвят.
С гваш можем да рисуваме върху различни цветове хартия, включително черно.
Така например, ако сме планирали картина с много светли тонове и бяло, можем да използваме крафт или друг тониран картон, за да изпъкне нарисуваното.
Съхнене
Гвашът изсъхва напълно матов. Цветовете не блестят под ъгъл, което е супер за излагане и снимки.
Той обаче крие едно свойство, което изисква известно свикване:
Светлите цветове изсъхват по-тъмни, а тъмните – по-светли.
Под каква форма се предлага
Ще намерите гваша в бурканчета или тубички. Те превъзхождат гваша във ванички, който нашумя напоследък.
Коя хартия се комбинира добре с темперната боя?
Акварелна хартия, която ще издържи на мокренето, с плътност 300 gsm и нагоре. Може и хартия за смесeна техника. Ще усетите, че акварелната хартия със съдържание на памук, попива цветовете много по-рязко. А при хартиите с изолиращо покритие за смесени техники, цветовете сякаш остават на повърхността.
Хартиите са гладки и грапави, което се избира според личните предпочитания. Върху грапавата можем да създаваме текстури посредством техниката суха четка. А ако предпочитаме гладка хартия, можем да пробваме топлопресован акварелен картон, както и бристол картоните.
В случай че работим по-сухо, можем да ползваме и по-нисък грамаж хартия/без памук. За упражнение препоръчваме Fabriano Accademia, който става за различни техники, изучавани в рисувателните училища и академии.
Други повърхности за рисуване с темперни бои
С темперната боя може да се експериментира и върху платно. Тъй като температа не е пластична след изсъхване, е за препоръчване да се рисува върху грундирана или каширана плоскост, при която няма риск от огъване. Възможно е да се работи и върху платно на подрамка, но поради същото съображение е добре то да е с малък размер. В такъв случай се рисува по-сухо, с по-неразредена боя, за да избегнем нежелани ефекти като разтичане. Ако имаме намерение, да работим с различна прозрачност (т.е. да добавяме повече вода), е по-добре да заложим на хартия.
Темперната боя се задържа и върху други порести основи като нелакирано дърво, камък, глина, керамика, папиемаше. Това я прави подходяща за някои хоби занимания или училищни проекти. Нелакираният гваш обаче е уязвим на размазване в случай на навлажняване. За запечатване се подбира лак на солвентна основа, който няма да разтвори цветовете при разнасяне с четката.
Какви четки са ни нужни?
Гвашът не е особено капризен откъм четки. Обикновено синтетичните такива са добър вариант. Техният еластичен косъм проявява достатъчно гъвкавост и твърдост, нужна за рисуване с кремообразните бои.
Могат да се използват и четки за акварел, но част от тях са доста по-меки (трудни за контрол) и задържат твърде много вода за целта. По-меките четки намират приложение за мокрото рисуване в началото, а твърдите – за по-гъстата боя след това.
Кои цветове да изберем?
Вариант I по модела RYB (red – yellow – blue):
- топло/студено жълто (кадмиево/лимоненожълто)
- топло/студено червено (цинобър/кармин)
- топло/студено синьо (ултрамарин/фтало синьо)
- черно и бяло
Или може по едно синьо, червено и жълто по избор от групата само на топлите или само на студените цветове.
Вариант II по модела CMYK (cyan – magenta – yellow – black):
Овладяването на цветообразуването дава на рисуващия гъвкавост и увереност. Също така работата само с основните цветове освобождава бюджет за по-качествени арт материали.
Може да е добра идея първо да изпробваме по един цвят от няколко различни марки бои, преди да инвестираме в пълна палитра.
С напредване в рисуването към нашия набор по-естествен начин се прибавят цветове, които сме открили, че използваме редовно и не желаем всеки път да смесваме.
Какво още ни трябва, за да преминем към същинското рисуване?
Освен бои, четки и хартия са ни нужни:
- палитра – пластмасова, керамична, стъклена или хартиена
- два съда с вода – един с чиста вода и един за изплакване на четката
- кърпа или кухненска хартия за почистване и подсушаване на четката
- слаболепяща лента за фиксиране на листа, ако не е в скицник
- малък спрей с вода, с който да поддържаме боите влажни и готови за работа.
Излагане и съхранение на картините
Както акварелите картините с гваш се излагат, защитени зад стъкло.
Съществува и друг метод за предпазване на рисунките, а именно лакирането им. Лакът за темпера подчертава цветовете и ги прави влаго- и прахоустойчиви. Лакираните творби могат допълнително да се монтират върху твърда основа като дървена плоскост или платно.
За съхранение в папка или кутия между листовете може да се използва пергаминова хартия, която е гладка и изолираща.
Автор: Мартина Петрова
