Етимологията на известната на запад ”mordant technique”, позната у нас и като миксионна, е свързана със свойството на определени материали да лепнат при допир, преди да са напълно изсъхнали. (от лат. mordere – хапя). Миксионите, върху които се полага и залепва позлатата, биват два типа: полимерен и маслен.
Позлата с полимерен миксион
Полимерният миксион представлява водна дисперсия на винилови и/или акрилни полимери. Той е най-лесната алтернатива за нанасяне на шлагметал и е особено подходящ за порьозни повърхности.
Подготовка на основата
Качеството на позлатата в голяма степен се обуславя от грижливата подготовка на основата. След прилежно предварително почистване (обезпрашаване и обезмасляване) съобразно вида на избраната за позлатяване повърхност върху нея се нанасят няколко слоя подходящ грунд (гесо).
В повечето случаи грундовете, ползвани за позлата, съдържат фино смлян пълнител (винервайс, креда, или умъртвен гипс) и воден разтвор на животински колаген (заешки, рибен, телешки туткал или желатин).
След като повърхността изсъхне, следва изглаждане (при което с фини абразиви се отстраняват всички неравности) и обезпрашаване. С цел визуално прикриване на евентуални пукнатини и дребни дефекти по позлатата върху добре изгладения грунд може да бъде нанесен слой акрилна боя с подходящ цвят.
Следва извънредно грижливо нанасяне на миксиона – бързо, тънко и равномерно (с изцедена четка, без многократно връщане и разтриване).
Полимерният миксион има предимството да достига момента за лепене изключително бързо (15 -20 мин.) и да запазва свойството си да лепне (отворен период за работа) повече от 24 часа.
Позлатяване
Когато сме изчакали необходимото време за полимеризиране на миксиона, пристъпваме към полагане на металните листове, преценявайки дали да ги ползваме цели, или да ги нарежем в подходящ размер. Спрямо площта и релефа можем да ползваме различни пособия: лист хартия или специална четка за позлата, която периодично наелектризираме, за да могат листчетата да прилепват към нея.
При полагането на листовете се стремим всеки следващ да застъпва предходния с 1 -2 mm и да не се смачква. Когато цялата повърхност е вече плътно покрита с метални листове (шлагметал), започваме леко притискане и приглаждане с мека четка. Четките за пудра и руж например се оказват много полезни за тази цел.
Почистване на позлатата
С по-еластична четка, премахваме всички излишни парченца от металните листчета, които не са залепнали за повърхността. При позлатата с полимерен миксион това може да се направи непосредствено след позлатяването.
Крайният матов резултат, който получаваме при тази позлата, отстъпва пред лъскавината, която предлага масленият миксион, и е несравнимо далеч от впечатляващите възможности на древната водна позлата.
Лакиране
Готовата позлата, изпълнена с шлагметал, мед, алуминий или сребро, задължително трябва да се лакира, за да се избегне оксидацията й. Традиционното и най-надеждно лаково покритие е спиртният разтвор на шеллак, но може да се ползва нитроцелулозен лак, както и някои акрилни лакове.
Лепене с маслен миксион
Маслените миксиони съдържат частично полимеризирало варено ленено масло и смоли, като в зависимост от различната им пропорция имаме различен отворен период за работа – 3, 6, 12 или 24 часа.
Масленият миксион е особено подходящ за прилагане върху неабсорбиращи повърхности. Той ни позволява да позлатяваме стъкло, метал и керамика.
За абсорбиращите повърхности като дърво, гипс и камък е препоръчително да са предварително грундирани и лакирани, за да се запушат порите на материала, от който са изградени.
Поради относително по-дългото си време за съхнене масленият миксион позволява да бъде нанасян изключително тънко и равномерно. Това, от своя страна, изявява както всички характеристики на подготвената повърхност (текстура, гравировка), така и всички евентуални дефекти.
Затова трябва да се отнасяме изключително внимателно към предварителната подготовка на повърхността, която ще позлатяваме. Принципът на полагане на златните или метални листове е същият като при позлатата с полимерен миксион. За разлика от нея обаче, при позлатата с маслен такъв трябва да изчакаме от 12 до 24 часа, преди да я почистим. Търпението за изчакване ще ни се отплати с изключително гладка и лъскава повърхност.
Предимствата на позлатата с маслен миксион са, че може да се прилага върху различни повърхности и позволява употребата на всякакъв вид метални листове: каратово злато (варак), истинско сребро, месинг (шлагметал), бронз, калай, алуминий.
Позлатените с маслен миксион обекти, допълнително защитени с подходящ UV защитен лак, не се влияят от атмосферните условия и могат да бъдат излагани на открито. Позлатата с маслен миксион не позволява полиране на металното покритие. Колкото и добре да е изпълнена, тя не може да се конкурира с огледалния ефект, който предлага полираната полиментна позлата.
Водна позлата
Водната позлата, известна също като „полиментна”, е най-старата техника на позлата с листово злато.
Исторически тя е прилагана при по-голяма част от известните ни произведения на изящните и приложни изкуства. Нейното изпълнение е много по-бавно, трудоемко и сложно.
Техниката на водната позлата е изкуство, което изисква високо практическо владеене и задълбочено техническо познание, така че качеството на крайния резултат се предопределя от личната опитност и продължителната практика, а не единствено от прилагане на някаква точна формула.
Съществуват определени препоръчителни пропорции между количествата на съставките в полимента. Точното им калибриране обаче трябва да се съобрази с редица допълнителни обстоятелства като температура, влажност, циркулация на въздуха, релеф и площ на повърхността. Малки изменения в пропорциите водят до големи промени в качеството на крайния резултат.
Само опитът, съчетан със задълбочени познания, може да позволи развиването на чувствителността, нужна за постигането на един перфектен резултат.
Тази техника на позлата е известна като „водна”, защото фиксирането на златото върху повърхността става чрез активиране на съдържащото се в полимента „лепило” посредством омокряне. Полиментът е покритието, нанесено върху грунда, което позволява здравото прилепване на златните листчета и прави възможно полирането им. Той действа като пластична връзка между подготвената основа и металните листове.
Полиментът съдържа болус (фина глина, съставена от железен оксид, калций и магнезиеви силикати в различни пропорции) и протеиново лепило от животински произход (яйчен белтък, желатин, заешки туткал). Цветът на полимента (керемиденочервен, охров или черен) зависи от пропорциите на отделните компоненти в болуса.
С техниката на водната позлата, даваща възможност за полиране на позлатените повърхности, се постига резултат, идентичен с въздействието на масивното злато с характерния му ослепителен блясък.
Подготовка на основата
Върху вече готовата (грундирана, изгладена и излъскана) повърхност се нанасят няколко слоя полимент, всеки от които също се изглажда, обезпрашава и излъсква със специална четка.
Позлатяване
Изсъхналият полимент се активира посредством омокряне с т.нар. „gilder’s liqueur” (много слаб разтвор на желатин във вода, към който е добавено малко количество спирт).
Веднага след омокрянето на участъка от повърхността (малко по-голям от размера на златния лист, който предстои да положим), поставяме листа посредством специална четка. Следва омокряне на следващ съседен участък, полагане на следващия златен лист, така че да се застъпва с предходния, и така до цялостното позлатяване на повърхността.
След това с мека четка приглаждаме позлатата по посоката на застъпване на листовете. После със същата мека четка внимателно почистваме излишните парченца злато.
Полиране
Полирането трябва да се извърши, докато полиментът не е напълно изсъхнал. Подходящия момент за полиране установяваме посредством леко почукване с ахат (инструмент за полиране) по повърхността и проба в малък краен участък. Усетът към звука, подсказващ оптималния момент, се изгражда с опита. Ахатът не бива да задира златото, а да се плъзга мазно по повърхността.
След като приключим с полирането, коригираме евентуалните дефекти (пукнатини или незалепнали участъци), които след това отново също полираме.
Лакиране
След като сме удовлетворени от резултата – ослепителен огледален блясък, позлатата може да бъде защитена с подходящ лак: шеллак, дамаров лак, мастиксов или акрилен лак.
Допълнителна обработка
При желание могат да бъдат приложени и различни техники, които да променят крайния естетически резултат: патиниране, протриване, тониране, сграфито (пробастър), замбиране и други.
Публикуването на тази поредица от кратки технико-технологични ръководства, базирани на познания и дългогодишна практика, е опит да запазим и продължим древната традиция.
Помагайки на начинаещите в това трудно поприще, грамотно и правилно да ползват както традиционните, така и съвременните техники и материали, а на зрителите – да развият компетентност в оценката си на постигнатите от съвременните позлатвачи резултати, се надяваме древното изкуство на позлатата да продължи да живее.
Автори : Радослав Христов и доц. д-р Светозара Георгиева Ръцева-Христова
