След като разгледахме видовете восъци и фитили, нека да вникнем в същинския въпрос как да си направим свещи по най-лесния начин.
За едни това може да е начин да спестят от скъпите ароматни свещи или да зарадват близките си, а за други да се превърне в хоби, което да носи допълнителни доходи.
Въпрос на баланс
Търпението и експериментите са ключови за направата на свещи. В процеса проба-грешка се усъвършенстват комбинациите от участващите фактори: размер и вид на фитила, материал и големина на съда, вид на восъка и ароматите, температура на работа, за да се постигне нужният баланс. Една качествена свещ не се нагрява прекалено, не отделя сажди и дим по време на горене, изгаря изцяло или почти изцяло восъка около фитила, без да създава тунелче в средата, гори със спокоен пламък и ухае не само в запалено, а и в студено състояние.
Затова е препоръчително да се правят големи серии свещи само след последователни тестове и трайно успешни резултати.
Какъв съд да изберем?
Начинаещите свещари ще се чувстват най-уверени, ако работят с не много широки съдове с правилна цилиндрична или шестоъгълна форма за изливане на восъка. Разбира се, много красиви са и дългите или самостоящи свещи, но те изискват повече опит, пособия и много по-голямо количество восък за направата си.
Конусовидните контейнери могат да създадат затруднения в избора на правилния фитил. Лош избор са и високите тесни съдове, които биха почернели от пламъка, и са неудобни за закрепване на фитила и запалването му. В името на безопасността се избягват пластмасови, тънкостенни съдове и такива с неправилна форма.
Чашите и бурканите от тъмно или матово стъкло ще омекотят яркостта на пламъка, а ако искаме повече светлина, може да подберем неоцветени такива.
Разтапяне и преливане
За да сме по-спокойни, че восъкът няма да прегори, той може да се разтопи на водна баня в метална/стъклена кана или купа. При по-опитните това може да стане и директно върху котлона. Най-добре е да си отделим съд и прибори само за тази цел. В идеалния случай са ни нужни и кухненска везна и готварски термометър за точно отмерване на съставките и тяхната температура. Докато се топи, восъкът се наблюдава и периодично се разбърква с бавни движения, за да предотвратим максимално образуването на балончета. Излишният въздух излиза на повърхността чрез почукване от външната страна на съда на нивото на горещата течност.
Течният восък се излива внимателно и наведнъж. Именно тук каните за разтапяне на восък са много полезни, защото са леки, имат топлоизолирана дръжка и позволяват прецизно наливане. Доливането не афектира горенето на свещта, но ще си личи отвън, ако съдът е прозрачен.
Свещите се оставят да изстинат плавно в помещение с умерена температура за поне едно денонощие. Добре е да не се местят, преди да са се втвърдили. За оптимално горене и отделяне на аромат обикновено са нужни още поне 3-5 дена в зависимост от восъка. На практика могат да се запалят веднага след като са изстинали, но така ще изгорят много по-бързо и няма да проявят най-добрите си качества. Това е особено вярно за меките восъци като соевия.
Температура на топене
Различната твърдост на восъците съответства и на различна температура на топене. По-твърдите восъци генерално се топят на по-висока температура. В най-добрия случай тя е упомената върху опаковката.
Ароматните масла също варират в своята гъстота. Така например е по-лесно да добавим и разбъркаме по-плътните аромати, когато восъкът е с по-висока температура.
Подготовка на фитилите
Докато восъкът ни се разтапя бавно на котлона, можем да подготвим съдовете като залепим фитилите към дъното им и ги центрираме. Възможно е и обратното – първо наливане и след това поставяне на фитила.
Държачите на фитилите могат да се залепят с лепящи точки или силиконов пистолет. За здраво закрепване е препоръчително повърхността да се почисти със спирт. Наместването им в средата може да стане с фиксатор за фитил или подръчни материали като клечки за сладолед и щипки за пране.
Фитилът може да се скъси предварително и леко да се побутне в центъра след напълването на съда или да се отреже, след като се е втвърдил восъкът. Съществуват специални ножици за подрязване, но за тази цел може да се използва и обикновена такава. Издължените тримери се използват най-вече за подрязване на вече пален фитил, което удължава живота на свещта и подобрява пламъка.
Аромати за свещи
Известно е, че обонянието подбужда паметта и емоциите много по-силно от другите сетива. Това прави добавянето на аромати към нашите свещи може би най-вълнуващата част от целия процес.
За свещи се използват специализирани аромати, които са устойчиви на нагряване и не съдържат запалими или вредни летливи съставки. Те обикновено попадат и в категорията на ароматите за сапуни и дифузери.
Добре е ароматните масла и парфюми да се добавят на температура по-висока от тази на топене на восъка, за да могат молекулите му да се разширят максимално и да “капсулират” тези на аромата. Така сме сигурни, че двете са се смесили наистина добре. За хомогенната смес е важно и продължителното разбъркване.
Правилно направените ароматни свещи миришат в студено и в запалено състояние. За да усетим аромата в пълната му наситеност, трябва да оставим свещта да гори поне 1 час и да оформи равномерно разтопен пласт, достигащ стените на съда. При нагряването ще се отделят и молекулите на аромата.
Трябва да се има предвид, че всеки восък може да понесе различно количество аромат.
Общо казано,
- към соевия восък се добавя от 6% до 10-12% аромат;
- към пчелния – от 6% до 10% (съчетаем с естествения му аромат);
- а към парафина – 3% до 6-8%.
Количеството се съобразява с личните предпочитания и свойствата на аромата.
Всичко, което добавяме към восъка, може да промени цвета му. Например ванилията леко оцветява бледия соев восък, а маслото от пачули ще накара пчелният восък да потъмнее.
Съвети за някои често срещани проблеми
- Слабата миризма при горене се получава не само при твърде малко аромат, а и при прекаляване с количеството. Друга причина за този проблем може да е размерът на фитила или несъвместимост на аромата с температурата на топене на восъка;
- Някои аромати се усещат повече в студено състояние, а други са по-изявени по време на горене. Те могат да се съчетават, за да е уханна свещта по всяко време;
- При свещи с по-голям диаметър съвсем спокойно можем да добавим два фитила за добро горене;
- Появата на пукнатина около фитила подсказва, че фитилът е твърде дебел за съда, или че восъкът е бил твърде горещ при изливането му;
- Едни от най-често срещаните дефекти обикновено се отдават на разлики в температурата на восъка, съдовете и помещението, в което работим. Предварително затоплените бурканчета например помагат на също топлият восък да се прилепи плътно към стените и да не се отдръпне при изстиване;
- Твърди се, че свещите имат “памет” – т.е. горят колкото последния път. Затова при първата употреба свещта трябва да се остави запалена достатъчно дълго, че разтопеният восък да образува равномерен пласт на повърхността, достигащ стените на свещника. Така няма да се получи кладенче в средата и свещта ще гори без остатък.
- Малки неравности на повърхността или леко потъване на восъка могат да се коригират с пистолет за горещ въздух или фламбиране.
Автор: Мартина Петрова
