Първото, с което мачкаемата хлебна гума впечатлява, е нейната пластичност. Тя наподобява дъвка или маджун и позволява лесно да се размачква и оформя по различни начини, омеквайки от топлината на ръцете.
Разлики между твърдата и хлебната гума
Добре познатите ни твърди гуми за триене изтъркват черните следи от хартията, оставяйки малки частици. Хлебните, от своя страна, са предназначени да повдигат или “отлепват” прашинките на молива или въглена, които ние виждаме като цвят. Това става не чрез старателно триене, а по-скоро с притискане, потупване или леко приплъзване по листа.
Мачкаемата гума се използва за частично отнемане на цвят, нанасяне на фини корекции и добавяне на детайли, размазване и постигане на мек рисунък и полутонове, а твърдата – за изтриване напълно, груби корекции и изчистване на основни очертания.
Може да се каже, че гумите от този тип попадат някъде между пособията за изтриване като обикновената гума и тези за рисуване като молива. Работят добре с графитни и цветни моливи, въглен, креда и сухи пастели.
Хлебната гума не оставя прашинки по листа – тя абсорбира въглена или графита. За почистването ѝ е нужно единствено зацапаната част да се подпъхне навътре и гумата да се размеси. След по-продължителна употреба това може да стане с разтягане, сгъване и повтаряне, подобно на начина, по който се правят захарни бонбони. 🍭🍬
Обикновено една мека гума служи сравнително дълго време. Когато вече не позволява да се самопочисти чрез размачкване, стане лепкава или много твърда, е време да се смени.
А защо названието "хлебна" гума?
Някои езици, като българският, френският и италианският, все още подсказват историята на тези гумички, а именно че преди последната трета на 18. век за същата цел се е използвала влажната и смачкана среда от хляб.
Смята се, че гумата започва да се разпространява като триещо средство през 1770 г., когато английският учен Едуард Неърн погрешка изтрива молив с парче гума вместо хляб. 🙂
В днешно време хлебните гуми се правят най-вече от невулканизиран синтетичен каучук и се предлагат в най-различни цветове.
Автор: Мартина Петрова
