Категории

Блог

Продукти

14.07.2021

Ранна история на позлатата

Съпътствало човешката история още от зората на цивилизацията, древното изкуство на позлатата и до днес изненадва и очарова със своята комбинация от техника и алхимия.

 

Началото му се поставя с успешното изковаване на достатъчно тънки златни листове, което се датира към късния халколит (4500 – 4200 г. пр.н.е). Най-ранните артефакти от тази епоха, свързани с художествено обработено листово злато (декоративни пластини с дебелина 0,5 mm), произхождат от Северозападното Черноморие и се атрибутират към прото-тракийската култура: некрополите край Варна, Девня, Дуранкулак и Хотница в България, некропола край Мойград в Румъния.

 

Около хилядолетие по-късно древните египтяни и шумери, използвайки изключителната ковкост на златото, започват да изработват още по-тънки листове, достигайки дебелината на съвременното калаено фолио.  Релеф от 2500 г. пр.н.е., запазен в египетска гробница в Саккара, показва топенето на злато с помощта на духала и биенето му на ръка върху наковалня с помощта на объл камък.

 

От Египет произхождат и най-ранните образци на водна позлата с листово злато (дървени и папирусови вътрешни саркофази, лични вещи, мебелиар и статуи, открити в гробниците на фараоните). По време на управлението на XII династия (1991-1786 г. пр.н.е.) египтяните успяват да произведат златни листове, по-тънки от 1/100 mm.

След Христа

Макар че с времето производството на златни листове и техниката на водната позлата са еволюирали, подобни артефакти ни дават основание да констатираме, че в същността си този древен художествен занаят почти не се е променил до днес. В Древна Гърция с листово злато са били позлатени касетираните тавани на Пропилеите, а според описанието на историка Диодор Сикулус храмът на Артемида в Ефес е бил изцяло украсен със златни фолиа.

 

През  55 г. сл. Хр., за да демонстрира силата на своята империя пред арменския крал Тиридат, император Нерон заповядва да се покрие със злато каменната конструкция на най-важния театър в Рим – театъра на Помпей. В своя енциклопедичен труд „Естествена история” Плиний Стари, описвайки впечатленията си от първата видяна от него позлата на хълма Капитолия, споделя,  че след разрушаването на Картаген луксът завладява столицата толкова бързо, че е можело да се види как дори бедни хора позлатяват стените и сводовете на жилищата си.

 

През следващите столетия техниката на водната позлата, използвана в античната гръцка и римската цивилизация, се възприема от християнска иконография, продължавайки да се ползва и до днес в православната иконопис.

 

Макар и хронологично разпокъсани, в аналите на историята съществуват свидетелства за професията на майсторите златари, които осигурявали суровините за целия този блясък.

Усъвършенстване на занаята

Комплексен и сложен процес, производството на златни листове е било отделен занаят. От египетска древност до наши дни стремежът към получаване на равни и огледално полирани повърхности определя основната тенденция в развитието му, насочена към максимално изтъняване на листовете.

 

Ако по времето на Плиний Стари от една унция злато са се получавали около 750 листа, през Осми век в Codex Lucensis 490, където са описани всички етапи от производството на златни листи, е отбелязано, че от една унция византийско злато са се произвеждали 1028 листа.

 

В периода на Кръстоносните походи, с неминуемия културен обмен между Изтока и Запада, от Византия техниката на водната позлата преминава в западната цивилизация, където в края на Романския и особено през Готическия период нейната употреба се генерализира при създаването всякакъв тип сакрални обекти – фронтони, ретаблоси, църковен мебелиар и др. През Готическия период започва и широкото използване на позлатата върху различни повърхности – гипс, камък, дърво, кожа.

Изкуството на водната позлата достига своята кулминация (архитектура, скулптура, мебелиар, дрехи) по време на Ренесанса и особено в периода на Барока.

Навлизане на машинното произвоство

Производството на златни листове чрез биене на златото на ръка е изисквало пълен контрол на чука и голяма прецизност на окото. С изобретяването на валцовата мелница и чугунения чук през 18-ти век производството на златни листове в известна степен се е улеснило, но биенето на ръка е продължило да бъде изключително трудоемък процес.

 

В началото на 19-ти век използването на позлатата плавно намалява, което от своя страна ограничава практикуването на този древен занаят. През 20-ти век настъпват някои технически иновации, мотивирани от стремежа за минимализиране на разходите за производство (материали и време).

 

„Биенето” започва да се извършва машинно, което дава възможност за максимално изтъняване на златните листчета (дебелината им се изчислява в микрони). Днес стремежът да се постигнат резултатите на оригиналната техника, но по-бързо и по-евтино, в съчетание с непознаване на традициите ѝ, постепенно ще доведат до нейното забравяне и изчезване.

Публикуването на тази поредица от кратки технико-технологични ръководства, базирани на познания и дългогодишна практика, е опит да не позволим това да се случи.

 

Помагайки на начинаещите в това трудно поприще, грамотно и правилно да ползват както традиционните, така и съвременните техники и материали, а на зрителите – да развият компетентност в оценката си на постигнатите от съвременните позлатвачи резултати, се надяваме древното изкуство на позлатата да продължи да живее.

Автори : Радослав Христов и доц. д-р Светозара Георгиева Ръцева-Христова