Какво представлява техниката тай-дай?
Тай-дай (транскрибирано от tie-dye, което може да се преведе като “вържи-багри”) е английското име на техника за оцветяване на дрехи и други текстилни изделия посредством завързването или намачкването им и потапянето или поливането им с боя за багрене.
В зависимост от това как е събран и завързан платът, резултатът може да бъде напълно непредсказуем и абстрактен или по-симетричен, с подредена шарка. С безбройните начини, по които изделието може да се сгъне, усуче или навие, както и местата и броя на завързване или пристягане, могат да се създадат безброй много дизайни, всеки от които неповторим.
Въпреки че в днешно време психеделичните краски се свързват най-вече с експерименталните години от 60-те, всъщност много култури са открили своя версия на тази практика много по-рано. Такива например са японската техника шибори, нигерската адире и индонезийската батик, в последната от които се използва и восък. Смята се, че именно африканските традиционни облекла са били вдъхновението за тази мода, популярна и днес.
Как се прави?
Зa най-добри резултати се подбират изделия от естествени тъкани или такива с ниско съдържание на изкуствени нишки. Чисто новите дрехи обикновено имат фин защитен слой, който ги предпазва от изцапване по време на транспорт. Той се изплаква предварително с вода, за да не попречи на багренето.
Оттам нататък дрехата може да се намачка, усуче или сгъне старателно и да се завърже – най-удобно чрез пристягане с ластици или здрав шнур. Има най-различни схеми за много стегнато или по-отпуснато връзване или сгъване на плата, които могат да се използват самостоятелно и да се комбинират. Формата и посоката на получения мотив може да се планира, но той винаги ще съдържа елемент на изненада. Това прави техниката тай-дай едновременно удовлетворяваща и много вълнуваща.
Боядисване и създаване на текстури
Намокрен и изцеден, пристегнатият плат се потапя или полива с течна боя и се оставя да попие цветовете добре за поне 3 чàса. Колкото по-дълго се остави, толкова по-наситени ще са те. След това се изплаква и когато изсъхне напълно с готовата шарка, се изглажда с гореща ютия.
По време на багренето могат да се създадат допълнителни текстури в цвета с кубчета лед и едри кристали сол или детайлни рисунки с прозрачен контур или восък (гореспоменатата техника батик), които остават неоцветени и изпъкват след отмиване.
Вместо да оцветят тъканта, някои “отнемат” от цвета чрез поливане с белина. Получените петна могат да се оставят така, или да се обагрят отново.
Ето какъв е ефектът на оцветяване с лед и боя:
Оцветяване с естествени багрила
Сред растенията и дърветата – техните листа, корени, кора, цветове, както и остатъците от различни плодове, зеленчуци и подправки вкъщи има десетки, които могат да се използват за получаването на ярки нюанси и изпъстрянето на тъкани. Обикновено това се случва с накисване във вряла вода и фиксиране на цвета със стипца, сол или оцет.
Сред най-ярките от природните багрила са:
- куркумата за получаване на жълто
- червеното зеле за синьо до лилаво според окислението
- обелки от жълт лук за оранжево до керемиденочервено
- цвекло за розово-червено
- коприва и спанак за зелено.
Автор: Мартина Петрова
