За да пристъпим към почистването на дадена картина, най-напред трябва да се уверим, че тя е в добро състояние, което не изисква намесата на професионален реставратор. Т.е. имаме здраво платно без деформации, дупки или протриване, както и живописен слой без дълбоки пукнатини. Така можем да преминем към първата стъпка, а именно отстраняването на последния натрупал се слой прах.
Подготовка
Обезпрашаването може да стане с обикновена микрофибърна кърпа, която е съвсем леко влажна. За да я навлажнят, но не и намокрят прекомерно, някои реставратори завиват в нея мокра дезинфекцираща кърпа. Течността, с която обикновено са напоени те, е щадяща към кожата на ръцете.
С леко навлажнената кърпа можем внимателно, без натиск да отстраним праха от платното. С това действие обаче отстраняваме само онази част от праха, която последно е попаднала върху цветния слой.
Наслоеният с времето прах прониква дълбоко и за неговото пълно отстраняване трябва да преминем към следващата стъпка. За целта ще ни е необходим чист съд, в който да смесим вода с малко сапун. Препоръчва се да се работи с дестилирана вода, тъй като тя е предварително пречистена, а количеството на измиващия препарат да е малко. Съотношението между двете можем да проверим като разбъркаме с чист пръст сместа и установим, че балончетата от пяната, която се образува на повърхността на течността, са само няколко. Така проверяваме и температурата на готовата течност. Тя не бива да е нито прекалено топла, нито прекалено студена.
Същинско почистване
За да почистим вече проникналия в дълбочина прах от живописния слой, ще са ни необходими още памук и удобни клечки, върху които да го навием като тампон. За тази цел можем да използваме и готови клечки за почистване на уши например. С така приготвените тампони и сапунената течност се преминава към същинското почистване. Тампонът се напоява в течността и с леки движения се разтърква повърхността на картината.
Добре е да се започне от съвсем малко пространство в някой от ъглите на картината и да се наблюдава промяната в цвета на използвания тампон. Ако той се замърсява и почернява като от прах, а не придобива цвета на почистеното място, например жълт участък от платното, можем вече по-сигурно да продължим с работата по освежаването. И все пак е необходимо тази проверка да се прилага периодично, предвид различния химичен състав на използваните бои.
Също така тампонът трябва да бъде сменян често с цел да се предотврати връщането на замърсяването обратно върху вече почистеното платно.
При упорито замърсяване
Наслоен прах
Разбира се, съществува възможността наслоеният прах да не се поддаде на това третиране. Тогава можем да си позволим да увеличим съотношението на сапуна към водата и отново да направим проверка върху малък участък от картината. Ако и това не подейства, е твърде възможно причините да бъдат комплексни. В такъв случай е по-сигурно да се обърнем към услугите на професионален реставратор, който да довърши процеса предвид своя анализ.
Пожълтяване
Замърсяването на живописта може да не е само следствие от наслояване на прахови частици. Доста често живописният слой придобива жълтеникав оттенък при излагане на тютюнев дим или съхранение в близост до помещение за готвене. Тогава сапуненият разтвор би могъл да се окаже неефективен.
В този случай можем да прибегнем към използването на разтвор от дестилирана вода и етилов спирт. Съотношението на спирта отново трябва да е минимално, като се препоръчва да се започне с около 30% разтвор на спирт във вода.
Отново се работи с памучен тампон, който се разтрива с леки, внимателни движения по повърхността, със същата препоръка за наблюдение на тампона. Ако поради някаква причина тампонът променя цвета си спрямо цвета на третираната повърхност, е по-добре процесът да бъде преустановен и да се обърнем към реставратор.
Ако всичко е наред, но жълтеникавото наслояване не се поддава на почистване, тогава можем да си позволим да увеличим съотношението на спирта към водата и отново да наблюдаваме за нежелани реакции. Максималното процентно количество на спирта в разтвора не бива да надвишава 50%.
Почистване с терпентин като последна мярка
Последната възможност, пред която бихме могли да се изправим при опита ни за почистване на маслена картина, е комплексното замърсяване от различни източници.
До това положение може да се стигне и ако например не знаем историята на нашето платно, къде и в близост на какви замърсители е било съхранявано.
В този краен вариант разтворителят, с който може да се третира замърсяването, е терпентин. Начинът, по който се прилага, е същият като изброените методи с вода или спирт.
Тук наблюдението на използвания при почистването тампон е от най-съществено значение и следва да се прави често при преминаването към нови участъци. Терпентинът е и най-силният разтворител, към който бихме могли да пристъпим сами без професионална помощ.
Това означава, че ако въпреки нашите опити все пак остават замърсени участъци по третираното платно, то отново е препоръчително да се обърнем към професионален реставратор, който да завърши процеса по освежаването.
Запечатване с лак
Последната стъпка след завършването на работата по почистването на платното е нанасянето на предпазен лак върху вече обновения живописен слой.
В този случай повечето професионалисти препоръчват да се избере такъв, който е разработен на акрилна основа. Неговият химичен състав не би позволил проникването и смесването на частици от лаковия слой в живописния и обратното – процес, познат още като миграция.
Акрилният лак позволява да се отнема и се сменя периодично на няколко десетилетия. Въпреки това неговите качества на защита са също така високи като на останалите видове покривни лакове.
С тази финална стъпка процесът по почистване и освежаване на нашето живописно платно е завършен. То може да бъде експонирано отново и да носи радост в нашето всекидневие.
Реставрацията като портал във времето
Реставрацията и консервацията на маслена живопис едва ли биха могли с лекота да се причислят към неизброимите видове хоби.
Предвид принадлежността на едно произведение на изкуството към сферата на културата и историята, реставрацията като дейност доста често изисква професионална подготовка.
И вероятно именно „тайните“, намиращи се зад тази професионална подготовка, са в същото време това, което буди общото ни любопитство към това изкуство, съживяващо историята.
Защото именно това е резултатът от една професионална реставрация – възвръщане на блясъка на някакво отминало време.
Тя действа като омнископ, който, стоейки на повърхността, дава информация за невидимите вътрешни слоеве на историята.
Проучване: Радослав Христов
Автор на текста: Златка Яръмова
