Нашумелите през последните две години перлени, металикови, иридесцентни и, общо казано, блестящи и отразяващи светлината средства за рисуване създадоха необходимостта от наситена тъмна основа, върху която те да изпъкват, каквито са акварелните скицници с черна хартия.
Разбира се, винаги е имало черен картон, подходящ за сухи медиуми или крафт цели. Едва сега обаче се разработиха черни желатинирани хартии от висококачествена целулоза и дори памук, които са също толкова добри и дълготрайни, колкото традиционната акварелна хартия. Това дава спокойствието и свободата да работим обилно с вода, да намокряме цветовете повторно и да ги повдигаме (на англ. lifting), без да се притесняваме, че листът ще се деформира или захаби.
Как се рисува върху черна хартия?
Да рисуваш върху черна хартия е гимнастика за ума: вместо да надграждаме сенките в картината и да оставяме бели полета за осветените части, всъщност изграждаме образа чрез добавяне на светлите тонове. Т.е. работим от тъмно към светло.
На практика можем да наречем черната хартия най-тъмната от тонираните хартии. Както тях, тя улеснява и ускорява завършването на една картина, тъй като е нужно да добавим само половината от спектъра на светлосенките. Съответно черната хартия е много практично решение, когато сенките или тъмните цветове доминират сюжета, който желаем да изобразим.
За да са видими върху черната хартия, прозрачните акварелни бои могат да се използват по-щедро, с по-малко вода или малко бяла акварелна боя. Всъщност в традиционния подход към акварела, който се характеризира именно със своята ефирност и прозрачност, плътното бяло се използва само за отблясъци и отражения. За “добавяне” на бяло в картината просто оставяме части от листа неоцветени още в началото. Макар и така да се отклоняваме от общоприетата практика, включването на бялата боичка все пак предава красотата на медиума и разкрива много възможности за експериментиране.
Интересният ефект на черната хартия
Светлите цветове силно контрастират върху черния фон и изглеждат по-наситени и ярки, защото така ги възприема окото. Трябва да се има предвид обаче, че, прозирайки отдолу, черната хартия визуално потъмнява нюансите и затова те трябва умишлено да се нанасят по-светли.
Дори и да покрием скиците си напълно с цвят (например ако рисуваме с плътнопокривен медиум като гваша), често остават черни неоцветени следи. Те придават уникална шарка на картините, подобно на печата с линогравюра.
Добавянето на детайли в черно върху почти завършената картина също е ефектно. В този случай черното може да се използва и за корекции – едно предимство пред светлите хартии за рисуване.
Блестящите цветове
Някои акварелни бои са естествено по-непрозрачни от други, каквито обикновено са и по-плътните металикови цветове.
Но каква е разликата между металиковите, перлените, иридесцентните/интерферентните нюанси (от англ. iridescent и interference colours)?
Откровено казано, в разговорната реч те масово се използват като взаимнозаменяеми синоними за цвят с перлен отблясък. Ако трябва да направим разграничение между тях, то би било следното:
- металикови – тъй като металиковите средства за рисуване се правят от мика пигменти (много фини перлени минерални пудри), те на практика добиват седефен отблясък, а не ясното огледално отражение, характерно за металите. Изключение правят хром боите и спрейовете. Т.е. можем да кажем, че металиковите бои са вид перлени бои, но в типични метални нюанси – златно, мед, сребристо, платинено и т.н.
- перлени – всички останали, нехарактерни за металите цветове с едноцветен перлен блясък. Перлените бои са различни от глитерните, които съдържат по-едри частици брокат.
- иридесцентни – прозрачни лъскави бои с двуцветно, трицветно или многоцветно отражение на светлината. То се дължи на оптичното явление иризация, което е в резултат на интерференция и дифракция на светлината. Същите явления сме виждали в многоцветните сапунени мехури, крила на птици и насекоми, мидени черупки, минерали и други. Съвсем прозрачни, иридесцентните цветове изпъкват след като изсъхнат и се погледнат от различен ъгъл. Стават по-видими върху тъмни основи или смесени с тъмен цвят, като различната повърхност или добавена боя променя доминиращия им оттенък.
Често блестящите бои са по-въздействащи, ако се добавят само като акцент, а не доминират картината, в духа на “по-малкото е повече”.
Специалната серия перлени акварелни бои на Рембранд отблизо.
Скициране върху черната хартия
Повечето твърди гуми оставят видими следи след триене върху черната хартия. За да избегнем отрано нуждата от изтриване, можем да прехвърлим своята скица, вместо да рисуваме директно върху листа. За целта лист хартия се оцветява със светъл сух пастел, креда или молив, след което се обръща, върху него се полага скицата и се прекопира. Така се получават точни очертания без грешки, които след това можем да направим по-бледи с хлебна гума.
Автор: Мартина Петрова
