Дълготрайност и плътност на цветовете
Home » Блог » Техники на Рисуване » Рисуване с Акварел » Дълготрайност и плътност на цветовете
Устойчивост на светлина
Степента на светлоустойчивост отразява колко един оцветяващ агент се повлиява от ултравиолетовата светлина. UV светлината е част както от естествената дневна, така и от изкуствената светлина, и има свойството да разгражда оцветяващите вещества, в резултат на което цветовете избледняват. Времето, за което това се случва, зависи от устойчивостта на оцветителя и количеството ултравиолетова светлина, попаднала върху него. Някои бои избеляват само след няколко дни; други може да останат непроменени в продължение на години. Има различни начини за измерването на тази устойчивост.
Измерване според синята скàла
Допреди 20-25 години светлоустойчивостта се измерваше с помощта на синята скàла, състояща се от 8 сини мостри от вълнен плат. Всяко парченце тъкан е оцветено с различен вид синьо багрило, фиксирано в нишките му: светлоустойчивостта расте от 1 (много слаба) до 8 (най-висока). Част от синята скàла и цветовете, които биват тествани паралелно, се покриват, а останалата част се подлага на силно концентрирана изкуствена светлина, докато първата степен не избелее напълно. Всяка следваща част търпи все по-малка промяна на цвета, а №8 – почти никаква. Степента на избеляване на всеки тестван цвят се сравнява с 8-те нива на скàлата и се определя на кой номер съответства тя. Ако един цвят отговаря на 7. или 8. степен на светлоустойчивост, това означава, че той няма да стане по-блед, или би се променил незначително, в продължение на 100 или повече години в музейни условия.
Сравнението между тестваните цветове и степените на избеляване обаче се извършва от комисия от 3-ма до 5-ма души и следователно е субективно. Освен това различните производители на бои за рисуване, особено в Европа, използват различни символи за обозначаване на съответната светлоустойчивост, а това често води до объркване. С цел поставянето на обективна оценка и категоричното обозначаване, се създава научнообоснован метод на измерване: D4304, изготвен от Американското дружество за тестване и материали (ASTM).
Измерване според стандарта ASTM D4304
Според този стандарт тестваният цвят се излага на определено количество изкуствена светлина, в чиста форма или предварително смесен с бяло/вода (за акварела), докато не достигне конкретно ниво на отражение. За база за сравнение се използва цветът с най-ниска светлоустойчивост, в чиста или разредена форма. Излагането на определеното от стандарта количество изкуствена светлина обикновено се описва като “музейни условия”.
Цветовете се измерват преди и след осветяване съгласно метода CIE-L*a*b*. CIE е френската абревиатура на Международната комисия по осветление, а L*a*b* е световно утвърден метод за измерване на цветовете.
L* отговаря на позицията на сивата ос, a* – на зелено-червената, а b* – на синьо-жълтата. Промяната в цвета, ∆E*, се изчислява по формулата ∆E* = √ (∆L*)² + (∆a*)² +(∆b*)², чиито резултат определя класификацията на цветовете. Ако ∆E* е по-малко от 4, цветът е с отлична светлоустойчивост и спада към групата LF I (LF от англ. lightfastness). LF II е между 4 и 8, LF III е между 8 и 16 и т.н.
Символи за устойчивост
- o = < 5 ниска светлоустойчивост; цветът издържа до 10 години
- + = 5-6 средна светлоустойчивост (10 – 25 години)
- ++ = 6-7 добра светлоустойчивост (25 – 100 години)
- +++ = 7-8 отлична светлоустойчивост (поне 100 години)
Всички обозначения са за устойчивост на светлина в музейни условия.
Покривност
Втората характеристика на цветовете е тяхната плътност, или покривност, която също зависи от пигментите. Последните варират от много прозрачни до много плътни, като тези разновидности са видими единствено ако боята не съдържа пълнители, които да я правят по-покривна. Разликата в прозрачността на боите се измерва с една и съща дебелина на слоя.
Боите на Роял Таленс са разделени в 4 категории:
- ☐ прозрачни
- ⧄ полупрозрачни (по-прозрачни, отколкото покривни)
- ◩ полупокривни (по-покривни, отколкото прозрачни)
- ■ плътнопокривни (напълно непрозрачни)
Тези символи не се използват за гваша и акварелните бои. Гвашът по дефиниция трябва да е непрозрачен, затова към него се добавя пълнител. Колкото до акварела, въпреки че повечето бои се правят максимално прозрачни, тъй като това е основното качество на медиума, сериите Рембранд и Ван Гог включват и по-непрозрачни, дори съвсем плътни цветове. Влиянието, което имат пигментите върху прозрачността на боята, е видимо и при прозрачните медиуми, какъвто е акварелът.
Превод от Royal Talens’ Artists’ Materials Manual (2020): Мартина Петрова